Извършете резитбата на лозите сами
Проф. дсн Здравко Занков
Из архива на сп. „Направи сам“, бр. 10-11/199 г.
Какво трябва да знаете, за да извършите резитбата на вашите лози сами, без да търсите за тази цел специалисти лозари или практици от махалата. Резитбата на лозата се извършва всяка година за разлика от повечето овощни видове и ако трябва да се заплаща на други за тази операция, твърде скъпо ще струва нейното отглеждане.
Макар, че на пръв поглед резитбата изглежда сложна работа, при познаване на основните правила за нейното извършване и на частите на лозата, работата се оказва много приятна и не трудна.
На резитба подлежат пръчките, които всяка година се развиват от нейните сочни очи. Някои от пръчките се изрязват до основата, а други се изрязват на 2 до 3 очи, като наред с тях се оставят и няколко по-дълги пръчки с по 12 до 14 очи. За да знаете кои от пръчките да премахнете и кои до колко да оставите, трябва да познавате строежа на лозата, нейните скелетни части – стъбло, рамена, кордони и др. На фиг. 1 са показани примерно частите, от които се формира отделната лоза. Това преди всичко е стъблото, което трябва да бъде. Само при отглеждането на лозата във вид на асма се допуска оставането на повече от едно стъбло. При различните начини на отглеждането на лозата стъблото има и различна дължина – от 5-10 см до 1,5- 2 и повече метри. При отглеждането ниско до земята под формата на чаша или единичен или двоен Гюйо и др. стъблото се оставя късо, докато при стъблените формировки Мозер, Омбрела и др. дължината му достига 2 и повече метра.
Фиг. 1. Стъбло, многогодишни разклонения,плодни звена и леторасти при чашковидна формировка (а), формировка на Гюйо (б) и високостъблена формировка (Мозер и Омбрела) (в) 1 – стъбло; 2 – рамо; 3 – кордон; 4 – чеп; 5 – плодна пръчка; 6 – стрела; 7 – летораст
Стъблото е многогодишен орган и не подлежи всяка година на резитба, освен при измръзване на лозите и тяхното възстановяване. От върха на стъблото се формират 1-2 и повече разклонения, които се наричат рамена или кордони. Кордоните и рамената също са многогодишни и не подлежат на резитба всяка година, освен при тяхното застаряване, измръзване, счупване или други повреди. Дължините на кордоните и на рамената също са различни при различните начини на отглеждане на лозите. При отглеждането им асмовидно те достигат по-голяма дължина – 2 и повече метра.
Върху рамената или кордоните са формирани плодните звена на лозата. Върху кордоните те са разположени през 25-30 см, а при рамената на чашовидната формировка те остават на върха на всяко рамо. Плодните звена представляват определени части от пръчките на лозата, чепове и плодни пръчки, които се формират при резитбата всяка година. Когато пръчката се отреже на 2-3 очи от основата, се формира т.нар. чеп с по 2-3 очи, а когато пръчката се отреже по-дълга с 10 или повече очи, тя се нарича плодна пръчка. Силно родовитите сортове Димят, Памид и др. се режат късо само на чепове, а сортовете с по-слаба родовитост се оставят върху няколко плодни звена – наред с чеповете и няколко плодни пръчки – Болгар, Супер ран Болгар, Чауш и др. Плодните пръчки на следващата година се изрязват до основата и на тяхно място се оставят нови плодни пръчки.
Фиг. 2. Устройство на лозова пръчка
А- възел; Б – междувъзлие; В – зимно око; Г – ъглови очи; Д – черно око;Е – мустак
Пръчките на лозите се състоят от възли и междувъзлия. От едната страна на всеки възел на пръчката се намират мустаците, а от противоположната му страна – зимните очи, колтуците и листата, които опадат през есента. Гроздовете се намират между 3-ия и 5-ия възел от основата на пръчката (летораста). (фиг. 2)
прочети пълната статия в "Направи Сам"
