Компост, компостиране и мулчиране

Компостът представлява естествен, при това почти безплатно произведен, тор, чието внасяне в почвата подобрява нейния състав, добавят се и необходими за растежа и развитието на растенията хранителни вещества в съотношение, близко до оптималното. Той се получава в резултат на естествени биохимични процеси, водещи до разлагане на растителна маса. Компостът се приготвя от събраните в градината листа, окосена трева, надробени клонки и храсти, всевъзможни други растителни отпадъци, отпадъци от кухнята като обелки от плодове и зеленчуци, листа от запарен чай, остатъци от кафе и др. Полезно е добавянето на дървесна пепел и особено на примесване с добре угнил оборски тор, където има такъв, включително и от дребни животни – кокошки, зайци и др. Не бива да се компостират месни и млечни отпадъци от кухнята, изпражнения от месоядни животни, както и заразени листа, клонки, плодове и зеленчуци. Иначе казано, органичната маса, събрана с листосмукачка или с гребло, получена от дробилка за храсти или косачка за трева, вместо да се полагат усилия за нейното унищожаване, лесно може да се върне обратно на природата под формата наторяващ почвата и стимулиращ растителността тор. Обръщаме специално внимание, че фино смлените листа и трева, както и раздробените на малки късчета клонки от съответните за това машини са отлично подготвени за компостиране, защото механичната обработка значително ускорява протичащите при компостирането процеси.
Те се извършват под въздействието на множество микроорганизми, гъбички, насекоми и червеи, които разграждат целулозата на градинските и кухненски отпадъци, докато накрая се получи добре угнила почвоподобна маса – компост. Това са естествени процеси, които протичат и в природата при образуване на горската почва например, но в изкуствени условия с намесата на човека те може да бъдат значително ускорени. Различават се три етапа в процеса на преобразуване на органичните материали до компост – разграждане, превръщане и узряване, като всеки от тях се извършва от различни групи организми. Всяка от тях извършва определен етап в разграждането на биомасата до достигане на стадий, подходящ за дейността на следващата група в този верижен цикъл на преработка. На всеки етап участват различни микроорганизми, които усвояват за храна определени химични компоненти при разграждане на отпадъците. В процеса на хранене и размножаване, докато разграждат целулозата, те отделят топлина, която в централните зони на съда за компостиране може да достигне до около 70 оС. Така се създават условия, подходящи за развитието на други видове микроорганизми, които извършват по-нататъшното разграждане на биомасата, докато хранителните им източници привършат. Ето защо за ускоряване на процеса чрез внасяне на микроорганизми към пресния компост е необходимо да се добави стар и двата добре да се разбъркат.
Процесът на разграждане на целулозата продължава две-три седмици, като температурата във вътрешността достига до споменатите вече 70 оС. Превръщането започва, щом температурата се понижи към края на разграждането на целулозата. Извършва се от микроорганизми, за които са се създали подходящи условия за развитие, и те завършват окончателно процеса на разграждане. На този етап е активна и изключително полезна дейността на различни червеи.
Последният етап в образуването на компоста е неговото узряване, при което микробиалната активност замира, материалът се охлажда и вече представлява отлична среда за развитието на червеи, насекоми и техните ларви. Известно е, че червеите играят много полезна роля за обогатяване и разрохкване на почвата. В крайна сметка се получава компост – маса с тъмнокафяв цвят и мирис на пръст. Ако клонките са били предварително смлени с дробилка, съставът на сместа е сравнително еднороден и не се налага нейното пресяване.

прочети пълната статия в "Направи Сам"