Машинно цепене на дърва в домашни условия
Август е, слънцето напича примамливо и повечето хора мислят предимно за море или планина. Ала от юнския Еньовден насам небесното светило започва да слиза все по-ниско на хоризонта. Затова народните поверия гласят, че е време да се кърпят зимните кожуси. За хората, които разчитат на дървото като основен източник на топлина, а те никак не са малко извън централната част на големите градове, е крайно време да осигурят необходимия им за отоплителния сезон запас от гориво. Или по-точно за следващия сезон, защото прясно отсечените и нарязани на парчета дърва трябва да се съхраняват на покрито и проветриво място поне 2 години, докато изсъхнат достатъчно, за да станат годни за горене. Горенето на дърва с влажност над 15–20% е крайно неефективо, защото голяма част от отделената топлина се изразходва за изпаряване на съдържащата се в тях влага. Освен това при горене на влажни дърва се отделя значително по-голямо количество сажди и киселинни съставки в дима, които увреждат металните елементи на камината или котела, увреждат и самия комин. Освен ако е изпълнен със специални керамични димоотводни тръби. Саждите се отлагат интензивно върху стените на комина, което налага неговото по-често почистване. Наскоро купените сурови дърва имат 50–65% влажност, което ги прави неподходящи за употреба същата година. Ето защо снабдяването с дърва за горене трябва да се върши планомерно и навреме. Също така никак не е излишна покупката на евтин електронен влагомер, с който може точно да се установява дали дървата са годни за горене или трябва още да съхнат.
В повечето случаи дървата за горене се доставят и купуват нарязани на едро – във вид на трупи с дължина около 2 m. Вече на място, те се нарязват на парчета с дължини, подходящи за големината на горивната камера и нейния отвор. В домашни условия това се прави с верижен трион. Работата не изисква кой знае какви физически дадености и усилия. Трябва да се работи умело, при голямо внимание и взимане на всички мерки за безопасност. За мнозина мъже това също е едно от приятните занимания в дворната градина.
По-сложно стои въпросът с цепенето на по-дебелостеблени дърва. Някогашните брадви, дело на занаятчия ковач, отстъпиха място на съвременните топори. Те имат значително по-голяма маса, оптимална за по-лесното разцепване на дървото форма на клинообразното острие и удобна за държане дръжка от стъкловлакнест здрав и жилав материал. При по-дебели парчета обаче и топорът често е безпомощен. Тогава решението е в използване на метални клинове и тежък боен чук. Вместо почивка и удоволствие, работата се превръща в тежък физически труд, причинява силно натоварване на раменните и други стави. Съществува и реална опасност от отплесване на топора или чука, иначе казано от нараняване – било на работещия, било на околните. С две думи, това е работа за физически здрави мъже в разцвета на силите си, които също така са склонни или принудени да поемат и известен риск.
прочети пълната статия в "Направи Сам"
