Моят нов фаворит за подводни снимки – Canon PowerShot D10


Георги Балански
Преди четири години открих за себе си удоволствието да снимам в света на тишината, в подводния свят. Има хора разни. На едни им доставя дивна наслада да преследват рибите с харпун, други се гордеят, че са ги надхитрили с въдици и примамки последна дума на техниката. И който види лодката ми, най-често ме пита колко риба съм хванал. На мен пък, навярно леко помъдрял с годините и лишен от атавистично изначално заложената у човека кръвожадна страст да убива, при това не за прехрана, а за удоволствие, ми доставя огромно удоволствие да издирвам красивите морски създания и да ги снимам.
Известна е поговорката, че не е толкова важно къде си, а с кого си. Към това бих добавил, дори когато човек е на почивка – да има и смислено занимание. „Ловът“ с фотоапарат в ръка е именно такова занимание, което властно те привлича във водата, вместо по цял ден да се припичаш мързеливо като преял тюлен на плажа.
Тръпката в очакване зад поредната скала да се появи изневиделица някоя пъстра наперена красавица, и докато насочиш фотоапарата, да ти обърне пренебрежително опашка и отпраши към дълбините, те държи винаги нащрек. Ако си с неопренов костюм, два часа във водата минават неусетно. Морето винаги може да ти поднесе приятна изненада, дори и когато е сравнително бедно откъм флора и фауна. И докато гастрономическото удоволствие приключва с опразване на чинията, то колекцията от снимки радва очите и те пренася в спомените за чудния свят на морето в продължение на дълги години.

За мен специално светът на мълчанието стана фотографски достъпен след като преди няколко години на пазара се появиха първите фотоапарати с приемлива цена, пригодени за снимане и под вода, най-често на дълбочина до 10 m, без да е необходимо да бъдат поставяни във водонепроницаем бокс. Като издател по това време на първото в България компютърно списание Computer, а по-късно и на фотографското списание Digital Photo-Video, имах привилегията водещи световни марки охотно да ни предоставят за тестване новите си модели фотоапарати и видеокамери. Съдбата отреди първият попаднал в ръцете ми фотоапарат, който не се бои от вода, да бъде Olympus m Tough 1030. Възможността да снимам и под вода толкова ме ентусиазира, че си го купих, за да ми е винаги под ръка. Това между другото е един от рисковете на професията, защото когато човек тества нови модели от подбрана техника, според профила на всяко от трите списания, трудно устоява да изкушението да се охарчи за някои от тези, които го впечатлят най-много.

прочети пълната статия в "Направи Сам"


към началото