Направи сам – мотокултиватор
Една изпитана конструкция на мотокултиватор
Атанас Михранов, Хасково
Избрано от сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“, т. II, февруари 1989 г.
Бе време, когато магазините бяха малко, а асортиментът им беден. Особено силно това се отнасяше за т. нар. „железария“, където ръчните електроинструменти бяха представени от няколко бормашини и ъглошлайфмашина, производство на завода в Ловеч.
За единствено разрешеното тогава земеделие в рамките на „личното стопанство“, по линия на сочената като напредничава идея за „самозадоволяване“ на населението, на пазара се предлагаха мотики, коси, сърпове и други допотопни ръчни инструменти. Наименованието „мотокултиватор“, като машина, средство за производство, дори не съществуваше в пазарните листи за частни лица. Друг е въпросът, доколко държавните фабрики съумяваха да произведат качествена подобна машина и за държавното земеделие, което тотално доминираше.
Пазарната оскъдица подтикваше към самоделно техническо творчество редица българи, а вестник „Направи сам“ с тираж, достигащ 210 000 броя, в продължение на десетилетие популяризираше най-сполучливите конструкции и идеи. Част от най-добрите публикации бяха събрани и издадени чрез издателство „Техника“ в два тома (през 1984 и 1989 г.). След повратната 1989 г., когато българите получиха достъп до всичко най-добро, което световния пазар предлага, мотивацията към подобно самоделно творчество естествено угасна.
Тук представяме разработената и произведена от Атанас Михрянов, доказана в практиката работоспособна конструкция на мотокултиватор.
* * *
От много години се занимавам с конструирането на мотокултиватор за личното стопанство по системата „Направи си сам“. Последният изработен от мен, пети по ред, мотокултиватор работи безотказно вече няколко години. А по неговите чертежи само за две години бяха изработени повече от 40 машини.
Конструкцията (фиг. 1) е съобразена с ограничените възможности на самоделната изработка. Само 15 – 20 детайла трябва да се направят в работилница, а всички останали може да се изработят и у дома – с пробивна машина и електрожен. Освен това някои детайли, като дистанционните втулки, е възможно да се изработят с пробивна машина, ако не се разполага с щосмашина или с ковашко огнище-за да се изкове например вътрешният шестостен. Такова решение е по-достъпно за любители. Желателно е да се предпочитат готови детайли: зъбните колела, кранчето, ръчката за газта, резервоарът и много други са фабрични, с доказани якостни качества. Изключение правят валът – зъбно колело и нарязването на зъбите.
В горното ухо на теглича има два стопорни болта М10, които служат за фиксиране при работа с браздилник. Браздилникът се изработва допълнително, като се копира напълно конструкцията на IМТ-506. Удобно е да се направи и ремарке (с гуми 4 х 8″), с което спокойно може да се превозва товар с маса 250 – 300 кg при умерен наклон. При равен терен на трета предавка е възможно да се достигне скорост 38 – 20 km/h.
Твърденията на някои любители, че почвата трябва да бъде предварително много добре изорана с голям трактор, че не е възможно да се култивира необработена площ (келеме), са неоснователни. Затруднение се появява само при висока трева или при много спечена и изсъхнала почва. Достатъчно е да се окоси тревата и да се изнесе извън парцела, а почвата да бъде сравнително влажна -култиваторът работи сигурно, но по-бавно. Нещо повече -когато се наложи да се изкопае яма преливник с диаметър 2 m и дълбочина до кръста, е използван мотокултиваторът, а пръстта е изхвърляна с лопата. Това дава повод да се смята, че ако се оставят само два ножа (широчина около 40 cm), спокойно може да се изкопае канал за електрически кабел с дължина около 45 m на дълбочина до двигателя.
Няколко думи за двигателя. Дори да е напълно запазен, цилиндърът му трябва да се шлифова предварително на втори ремонтен размер. Така работният му обем се увеличава с малко повече от 3 сm³, с което номиналната мощност от 3,4 к.с. нараства приблизително до 4 к.с. Центровката на запалването по паспорт се дава от 1,1 до 1,2 mm преди горна мъртва точка (ГМТ). В случая центроването е извършено с индикатор и при точност до 0,01 mm е определен моментът на запалването на 1,75 mm преди ГМТ. Правилно или не двигателят работи сигурно. Моментът на подаване на искрата се определя с омметър или с батерийка и крушка – за целта се отпоява краят на бобината към кондензатора.
Лагерите се мажат с текалемит, но за веригата 3/4″ може да се постъпи по следния начин. Стопява се на огън 400 – 500 g обикновена грес и се излива във верижната кутия на рамата. Докато греста не е изстинала, веригата се превърта два три пъти, за да се облее по цялата си дължина.
прочети пълната статия в "Направи Сам"
