Орхидея

Ваня Абаджиева

 

Орхидеите… Най-прекрасните, изискани и ароматни цветя в света, притежаващи притегателната тайнственост на далечните екзотични страни. Смята се, че трудно се отглеждат в домашни условия, но не и невъзможно. Всеки би могъл да отгледа фикус, мушкато, циклама или други непретенциозни цветя. Тук отправяме предизвикателство към решителните да отглеждат едно от най-нежните, ароматни и изискани цветя в света. Сами ще се уверите, че това не е чак толкова сложно, колкото изглежда.

За пръв път в Европа тези удивителни растения са внесени от испански мореплаватели в края на 15. и началото на 16. век. Изящния и благороден вид на цветовете предизвиква организирането на цели експедиции, изпращани „на лов” за орхидеи в дебрите на тропическите гори.

Днес са известни повече от 25 000 вида орхидеи, разпространени от крайните северни до южните ширини, от Аляска до Огнена земя. Повече от 90% растат в тропиците, където се срещат от сухите савани, до планините с вечни снегове. „Царството” на орхидеите обаче, са обвитите в облаци и мъгла гори с надморска височина от 1000 до 2500 m, където въздухът е с висока влажност.

На повечето орхидеи цветът е съставен от два кръга венечни листа: външен – състои се от три листенца, различни по окраска, форма и големина; вътрешен – също се състои от три оцветени листенца, средното от които обикновено е с формата на устна. Цветът има три тичинки, едната или двете от които са неплодни и изменени в листенца, наречени стаминодии. Плодът е суха капсулка, която съдържа хиляди дребни семенца – от 2 000 до 2 000 000.

Орхидеите са много разнообразни по своя облик, цвят, големина и начин на развитие. Сред тях има наземни, увивни и епифитни. Повечето растения, подходящи за отглеждане в стайни условия, са епифитни или епилитни – растящи върху дървета или скали. Те имат въздушни коренчета, покрити с тъкан, съставена от мъртви, запълнени с въздух клетки, попиващи влагата от въздуха и дъждовната вода. Въздушните коренчета на някои от тях са зелени, съдържат хлорофил и са способни да фотосинтезират. Повечето епифитни орхидеи имат удебелена вретеновидна или издута стеблена основа (псевдолуковица), в която по време на дъждовните периоди растението трупа влага и хранителни вещества, необходими за живота му по време на следващия сух период.

Запасите от влага и хранителни вещества на наземните орхидеи се задържат в корените. Някои от епифитните видове, произхождащи от местности с несъществено колебание на времето през годината съхраняват влагата в плътната обвивка от листа.

Поради огромното разнообразие на орхидеите и произхода им, изискванията за отглеждането на различните видове не са еднакви.

 

Температура

По отношение на температурния режим всички орхидеи, подходящи за отглеждане в стайни условия, се разделят на три групи:

• Видовете от равнинните или влажните крайбрежни тропически гори (Phalaenopsis, Vanda, някои видове Cattleya, Dendrobium) се нуждаят от целогодишно поддържане на температурата – през лятото в границите на 25-28 °С, а през зимата не по-ниска от 15-18 °С. За много от тези растения колебания от повече от 3-5 °С от посочената температура са фатални.

прочети пълната статия в "Направи Сам"