Орхидея

 

Ваня Абаджиева

 

Орхидеите… Най-прекрасните, изискани и ароматни цветя в света, притежаващи притегателната тайнственост на далечните екзотични страни. Смята се, че трудно се отглеждат в домашни условия, но не и невъзможно. Всеки би могъл да отгледа фикус, мушкато, циклама или други непретенциозни цветя. Тук отправяме предизвикателство към решителните да отглеждат едно от най-нежните, ароматни и изискани цветя в света. Сами ще се уверите, че това не е чак толкова сложно, колкото изглежда.

За пръв път в Европа тези удивителни растения са внесени от испански мореплаватели в края на 15. и началото на 16. век. Изящния и благороден вид на цветовете предизвиква организирането на цели експедиции, изпращани „на лов” за орхидеи в дебрите на тропическите гори.

Днес са известни повече от 25 000 вида орхидеи, разпространени от крайните северни до южните ширини, от Аляска до Огнена земя. Повече от 90% растат в тропиците, където се срещат от сухите савани, до планините с вечни снегове. „Царството” на орхидеите обаче, са обвитите в облаци и мъгла гори с надморска височина от 1000 до 2500 m, където въздухът е с висока влажност.

На повечето орхидеи цветът е съставен от два кръга венечни листа: външен – състои се от три листенца, различни по окраска, форма и големина; вътрешен – също се състои от три оцветени листенца, средното от които обикновено е с формата на устна. Цветът има три тичинки, едната или двете от които са неплодни и изменени в листенца, наречени стаминодии. Плодът е суха капсулка, която съдържа хиляди дребни семенца – от 2 000 до 2 000 000.

Орхидеите са много разнообразни по своя облик, цвят, големина и начин на развитие. Сред тях има наземни, увивни и епифитни. Повечето растения, подходящи за отглеждане в стайни условия, са епифитни или епилитни – растящи върху дървета или скали. Те имат въздушни коренчета, покрити с тъкан, съставена от мъртви, запълнени с въздух клетки, попиващи влагата от въздуха и дъждовната вода. Въздушните коренчета на някои от тях са зелени, съдържат хлорофил и са способни да фотосинтезират. Повечето епифитни орхидеи имат удебелена вретеновидна или издута стеблена основа (псевдолуковица), в която по време на дъждовните периоди растението трупа влага и хранителни вещества, необходими за живота му по време на следващия сух период.

Запасите от влага и хранителни вещества на наземните орхидеи се задържат в корените. Някои от епифитните видове, произхождащи от местности с несъществено колебание на времето през годината съхраняват влагата в плътната обвивка от листа.

Поради огромното разнообразие на орхидеите и произхода им, изискванията за отглеждането на различните видове не са еднакви.

 

Температура

По отношение на температурния режим всички орхидеи, подходящи за отглеждане в стайни условия, се разделят на три групи:

• Видовете от равнинните или влажните крайбрежни тропически гори (Phalaenopsis, Vanda, някои видове Cattleya, Dendrobium) се нуждаят от целогодишно поддържане на температурата – през лятото в границите на 25-28 °С, а през зимата не по-ниска от 15-18 °С. За много от тези растения колебания от повече от 3-5 °С от посочената температура са фатални.
• Видовете, растящи в Тропическите гори. Те предпочитат умерена топлина и се нуждаят от по-прохладни условия през летния период. Максималната температура, при която се отглеждат през летните дни, не бива да надвишава 18-22 °С, а през зимните нощи – около 12-15 °.
• Видове, произхождащи от високопланинските гори или райони със субтропически климат (някои видове Coelogyne, австралийските Dendrobium, повечето Paphiopedilum). При отглеждането им трябва да се поддържат по-ниски температури през летните дни – не по-висока от 22 °С, а оптималната зимна нощна температура е 7-10 °С.

За почти всички орхидеи важи правилото: през зимата температурата, при която се отглеждат трябва да бъде с 3-4 °С (и повече) по-ниска от тази през лятото. Важно е да се отбележи, че при правилно поливане някои видове могат да понесат значително повишаване на температурата, но за кратко време – 2-3 часа.

Осветление

По отношение на светлината, необходима при отглеждането им, орхидеите също се разделят на три групи:

● Видове, които се нуждаят от много светлина. За тях е необходимо светлината да бъде със сила 30 000 и повече лукса (у нас през слънчевите летни дни силата на светлината е 80 000 и повече лукса). На практика това означава, че за да не „изгорят” през лятото, този вид растения се нуждаят от леко засенчване, което може да се направи с 1-2 слоя марля или друга тънка бяла материя. Това спомага и за намаляване на иначе доста високата температура. През есента засенчване не е нужно, дори обратното – трябва да се използват пълноценно слънчевите лъчи, защото през това време протича процесът на узряване на младите издънки и растението се подготвя за зимната почивка.

● Към втората група спадат растенията, нуждаещи се от умерено осветяване – не повече от 15 000-30 000 лукса. Това е и най-многобройната група.

● В третата група са орхидеите, на които не им е нужно осветление, надвишаващо 5000 – 15 000 лукса.

Растенията от втората и третата група растат и цъфтят най-добре на разсеяна светлина и много от тях могат да се отглеждат при изкуствено осветление, например луминесцентни лампи. Естествено, и тук има изключения – например орхидеите Oncidium се нуждаят от добро осветление не само през периода на растеж, но и по време на цъфтежа.

Признак на недостатъчно светлина са прекалено издължаване и омекване на листата, изчезването на типичната за съответния вид окраска.

Влажност на въздуха

Влажността на въздуха е съществен фактор за успешното отглеждане на орхидеите в домашни условия. Дори и за видовете, виреещи в най-сухите райони – в нормални условия те получават достатъчно влага от нощните мъгли и сутрешната роса. Ето защо през горещите летни дни е желателно растенията да се пръскат с вода 1-2 пъти на ден, а през зимата – само през слънчевите дни или при повишаване на температурата в помещението. В повечето случаи за любителите това е почти невъзможно, поради което липсата на нужната влажност се компенсира с редовното поливане. Следва да се отбележи, че повечето от епифитните растения се приспособяват лесно към по-ниската влажност в помещенията, в които се отглеждат, и се развиват добре при влажност на въздуха 50-60%.

Прекалено високата влага, особено при ниски зимни температури и през летните нощи също е  опасна. Това може да доведе до появяване на петна по листата и стеблата, а в някои случаи растенията умират. Поради това пръскането на орхидеите трябва да се прави през първата половина на деня, за да може до вечерта да изсъхнат. Особено важно за този период е да не се допуска попадането на капчици вода по нежните, млади листа, които могат да загният лесно.

прочети пълната статия в "Направи Сам"