Подови настилки от масивен паркет

Избрано от архива на вестник „Направи сам“
Оттупваме прахта, за да представим пред днешните читатели на сп. „Направи сам“ поредната статия – „Паркетни подове“, публикувана преди 32 години, по времето, когато „Направи сам“ бе вестник, а година по-късно, през 1984 г., тя бе отпечатана и в том I на „Най-доброто от вестник „Направи сам“. Статията е любопитна от гледна точка на строителните технологии, материали и практика по онова време. Същевременно в нея се съдържа ценна практическа информация за подреждането на паркетините в паркетната настилка, която днес едва ли някъде може да се намери. Масово използваните допреди десетилетия паркетни подови настилки от масивни паркетини вече са тотално заменени от конфекционните ламинатни и в по-малка степен от дъсчени подове с многопластови дъски – практични, лесни за поддържане и поставяне настилки. Евтино решение при ламинатните паркети и не съвсем – при дървените. За ценителите в наше време на пазара се продава и масивен паркет с много по-високо качество на изработка и разнообразие от големини на паркетините, включително и от екзотични растителни видове с различно оцветяване, текстура, механически и експлоатационни качества.
Разгледаната в статията тема за поставяне на паркетни подови настилки и днес е актуална както при ново строителство, така и при извършване на ремонт. Във втория случай често се налага пренареждане на старият паркет, най-малкото да се елиминират появилите се след дълга експлоатация фуги между паркетините. В повечето случаи паркетините от старите паркети може напълно успешно да се наредят наново или вместо да се горят в печката, да се поставят в други подходящи за целта помещения, като в случая материалът на практика е безплатен.
Публикуваме статията в нейния оригинален вид от сборника „Най-доброто от вестник „Направи сам“ с уговорката, че тя е писана във времена на оскъдица откъм количество и качество на строителните материали и инструменти, все неща, които днес възприемаме за даденост. В конкретния случай това се отнася в най-голяма степен за самонивелиращите се подови замазки, лепилата за лепене на паркета и грундове за тях, материалите за изпълнението на топло- и шумоизолиращи подподови конструкции, а където се налага и хидро- и пароизолиращи, китове за фугиране, лакове за дървени подови покрития и др. Затова, където е необходимо, ще бъдат добавени бележки с препоръка за използване на подходящите съвременни материали и инструменти.

Паркетни подове
Въпреки конкуренцията на появилите се напоследък разнообразни синтетични меки подови настилки, подовете от дървесни материали продължават да бъдат предпочитани. Защо? Те имат висока износоустойчивост, сравнително лесно се почистват, могат да се възстановяват чрез изцикляне или боядисване, не се наелектризират. Притежават и добри топлоизолационни свойства, а при стъпване с бос крак не се усещат като неприятно студени. Добри изолатори са и срещу звуковите вълни във въздушното пространство.
Най-широко приложение намират паркетните подови настилки, тъй като имат много добър естетичен вид, висока износоустойчивост и са сравнително евтини – цената на паркет II качество е по-ниска от цената на мокет със средно качество.
Но докато мокетът се разстила, обрязва и залепва бързо, паркетът се нарежда и по-бавно, и по-трудно. Все пак не чак толкова трудно, за да не може да се справи и човек без предварителна подготовка. А когато някой реши сам да работи повече ще се старае, ще може да създаде и по-разнообразни и ефектни съчетания на паркета, каквито рядко намират приложение в строителството по индустриален начин.
Обикновеният паркет се произвежда най-често от масивна дъбова или букова дървесина, като дъбовият е по-качествен. В зависимост от допустимите недостатъци по лицевата повърхност на паркетините на пазара се предлагат три качествени нива (Съвременно решение: Съгласно днешните европейски индустриални норми, примерно дъбовият паркет е селектиран и се продава на четири категории). Паркетът се продава на връзки, всяка от които съдържа по равен брой леви и лесни паркетини (паркетни дъсчици), достатъчни да покрият около 1 m² площ. Разпознават се по следния начин: паркетината се обръща с перото (издадената част) на дългия кант към нас и лицевата нагоре; ако другото перо се намира на дясното чело, паркетната е дясна, а ако е на лявото – лява.
Паркетините се свързват здраво помежду си посредством перата и нутовете, оформени по техните кантове и чела. Важно условие е при сглобяване кантовете на лицевите страни да прилягат плътно едни към други и да не остават фуги. Паркетините се произвеждат с дължини 160, 200, 250, 300, 350 и 400 mm, широчини от 30 до 60 mm (през 5 mm) и дебелини – 16, 18 и 20 mm. По-едроразмерният паркет се предпочита за по-големи по площ помещения За жилищни помещения с площ до 30 m² се препоръчва паркет с размери 200х40, 250х45, 250х50, 300х 50 mm.

прочети пълната статия в "Направи Сам"