Работа с бетон и циментови замазки

Из архива на сп. „Направи сам“, бр. 7-8/1999 г.

Бе­то­нът е из­меж­ду кла­си­чес­ки­те стро­и­тел­ни ма­те­ри­а­ли, не­за­ви­си­мо да­ли ще стро­и­те къ­ща, ос­но­ви за ко­ко­шар­ник, ог­ра­да или под­пор­ни сте­ни в гра­ди­на­та. Все­ки, кой­то жи­вее в собствен двор, не­ми­ну­е­мо е градил с бе­тон. Обикновеният бе­тон e със­та­вен от ци­мент, пя­сък, ча­къл (или филц от тро­ше­ни ка­мъ­ни) и во­да. За раз­ли­ка от не­го, има и ле­ки бе­то­ни, при ко­и­то ча­къ­лът и пя­съ­кът са за­ме­не­ни с различни по големина фракции от лек, из­кус­т­ве­но до­бит ма­те­ри­ал – шис­то­по­рит или ке­рам­зит. Та­ка по­лу­че­ни­ят бе­тон е по-лек и има по-доб­ри топ­ло­и­зо­ла­ци­он­ни свой­с­т­ва в срав­не­ние с обик­но­ве­ния бе­тон.
В по­ве­че­то слу­чаи бе­то­нът се упот­ре­бя­ва в ком­би­на­ция с ар­ми­ров­ка от сто­ма­не­ни пръ­ти – сто­ма­но­бе­тон. Та­ка се съ­че­та­ват ус­той­чи­вост­та на бе­то­на на на­тиск и ус­той­чи­вост­та на сто­ма­не­ни­те пръ­ти на опън. От сто­ма­но­бе­тон се градят сил­но на­то­ва­ре­ни кон­с­т­рук­тив­ни еле­мен­ти – ко­ло­ни, гре­ди, пло­чи и др.
При по-го­ле­ми обек­ти оп­ти­мал­но­то ре­ше­ние е да се ра­бо­ти с го­тов бе­тон, при­гот­вян в бе­то­нен въ­зел. Той се дос­та­вя на обек­та със спе­ци­ал­ни мик­се­ри с обем 3-4 m³ и е го­тов вед­на­га за из­ли­ва­не – най-лес­но с бе­тон­пом­па. По-мал­ки ко­ли­чес­т­ва, око­ло 1-2 m³, мо­гат да се пре­воз­ват и със са­мос­вал, ка­то в то­зи слу­чай се пред­по­чи­та тран­с­пор­ти­ра­не­то на по­лу­су­ха, зем­но-влаж­на смес, ко­я­то лес­но се раз­бър­к­ва на място с во­да до пос­ти­га­не на же­ла­на­та кон­сис­тен­ция. По то­зи на­чин бе­то­нът мо­же да се тран­с­пор­ти­ра и по стръм­ни пъ­ти­ща, без опас­ност да се из­си­пе от ко­ри­то­то на ка­ми­о­на.
Ку­пеш­ки­ят бе­тон има го­ля­мо­то пре­дим­с­т­во, че, по­не на те­о­рия, е с га­ран­ти­ран със­тав, т.е. има га­ран­ти­ра­на якост, а и се пес­ти те­жък и край­но неп­рив­ле­ка­те­лен ръ­чен труд.
Ко­га­то оба­че се строи в по-мал­ки обе­ми и на пар­че, един­с­т­ве­но­то ре­ше­ние е бе­то­нът да се бър­ка на мяс­то. Та­ка се при­гот­вя точ­но ко­ли­чес­т­во­то, ко­е­то мо­же да се упот­ре­би на­вед­нъж без опас­ност той да за­поч­не да стя­га.
Съз­на­тел­но ня­ма да опис­ва­ме тех­но­ло­ги­я­та за бър­ка­не на ръ­ка – раз­бър­к­ва­не на су­хо на смес­та, пра­ве­не на хар­ман, на­ли­ва­не на во­да­та в не­го, пос­те­пен­но из­бут­ва­не на су­ха­та смес във во­да­та и нак­рая – двук­рат­но­ об­ръ­ща­не на ця­ла­та смес чрез нас­рещ­но гре­ба­не с две ло­па­ти. Не­во­ля­та е приу­чи­ла ед­ва ли не все­ки вто­ри на­ше­нец от мъж­ки пол на то­ва, за­що­то ме­то­дът на съ­би­ра­не на ця­ла­та ро­да и ко­ле­ги­те ба­ра­бар, ко­га­то се лее пло­ча, дос­ко­ро бе един­с­т­ве­но поз­на­ти­ят у нас. (Бел. ред. Статията е писана през 1999 г.)

Доб­ро­то ре­ше­ние е да се пол­з­ва мал­ка, лес­но пре­но­си­ма бе­то­но­бър­кач­ка на обек­та. В Но­ва Бъл­га­рия та­ки­ва бе­то­но­бър­кач­ки ве­че се про­да­ват сво­бод­но по ма­га­зи­ни­те и на­вяр­но ня­ма да е да­леч де­нят, ко­га­то за­поч­на­ли­ят да це­ни тру­да и вре­ме­то си бъл­га­рин ще ра­бо­ти с ръ­ка­ви­ци и бе­то­но­бър­кач­ка, вмес­то сви­ре­по да си плюе на дла­ни­те, сгра­бил дръж­ка­та на ло­па­та­та.
Край­на­та це­на на бе­то­но­бър­кач­ка (нем­с­ко про­из­вод­с­т­во, Lescha) с обем 125 l по ма­га­зи­ни­те е око­ло 650 но­ви ле­ва, до­ка­то в МЕТ­РО мо­же да се ку­пи с 50-60 ле­ва по-ев­ти­но, а ако про­я­ви­те бърз реф­лекс да пол­з­ва­те спе­ци­ал­на­та и рек­лам­на це­на (та­ка­ва има­ше през лет­ни­те ме­се­ци тази година), мо­же да се ико­но­ми­са­т око­ло 150 ле­ва. Ма­ши­на­та те­жи 54 kg, ком­пак­т­на е, а кра­ка­та ù мо­же да се сгъ­ват, ко­е­то я пра­ви по-удоб­на за тран­с­порт и съх­ра­не­ние. Тя е без­с­пор­но ка­пи­та­лов­ло­же­ние, ко­е­то, в за­ви­си­мост от обе­ма на ра­бо­та­та, по-бър­зо или по-бав­но ще се из­п­ла­ти. В до­пъл­не­ние тряб­ва да до­ба­вим, че до­пъл­ни­тел­но удоб­с­т­во (и опаз­ва­не на кръс­та от фа­тал­но пре­то­вар­ва­не) и съ­щев­ре­мен­но още един до­вод за ку­пу­ва­не на бе­то­но­бър­кач­ка­та е появата на па­за­ра на тор­би с ци­мент по 25 kg, те­жест, ко­я­то ня­ма да зат­руд­ни и нес­вик­на­лия на те­жък фи­зи­чес­ки труд ин­те­лек­ту­а­лец, ста­нал по не­во­ля или по вът­реш­на пот­реб­ност не­де­лен стро­и­тел.
С бе­то­но­бър­кач­ка­та пор­ци­я­та бе­тон се раз­бър­к­ва за око­ло ед­на ми­ну­та, а про­из­во­ди­тел­ност­та Ӝ при обем от 125 l е око­ло 3,5 m³/h, или 35 m² сто­ма­но­бе­тон­на пло­ча на час. Пър­во­на­чал­но в ре­зер­во­а­ра ūӜ се на­сип­ва по­ло­ви­на­та от от­ме­ре­но­то ко­ли­чес­т­во во­да, след то­ва пя­съ­кът, ча­къ­лът и ци­мен­тът, нак­рая ос­та­тъ­кът от во­да­та. Ос­вен че прев­ръ­ща ед­на теж­ка и неп­рив­ле­ка­тел­на ра­бо­та в удо­вол­с­т­вие, бе­то­но­бър­кач­ка­та га­ран­ти­ра и по-рав­но­мер­но­то раз­бър­к­ва­не на смес­та, а от­тук и по­лу­ча­ва­не­то на по-ка­чес­т­вен бе­тон.
Ос­вен бе­тон, с бетонобър­кач­ката мо­же да се раз­бър­к­ват ци­мен­то-пя­съч­ни раз­т­во­ри за ци­мен­то­ви за­маз­ки, ко­и­то, как­то е из­вес­т­но, се бър­кат по-труд­но от съ­дър­жа­щия ча­къл бе­то­нов раз­т­вор. Мо­же да се раз­бър­к­ват съ­що та­ка мо­за­еч­ни и ва­ро­пя­съч­ни раз­т­во­ри.
Кон­сис­тен­ци­я­та или плас­тич­ност­та на бе­тон­на­та смес ос­нов­но за­ви­си от съ­от­но­ше­ни­е­то на ци­мен­та и во­да­та в смес­та. Кол­ко­то тях­но­то ко­ли­чес­т­во е по-го­ля­мо, тол­ко­ва бе­тон­на­та смес е по-плас­тич­на (по-теч­на). Съ­щев­ре­мен­но якост­та на бе­то­на за­ви­си от ко­ли­чес­т­во­то и мар­ка­та на вло­же­ния ци­мент и от т.нар. во­до-­ци­мен­тов фак­тор – съ­от­но­ше­ни­е­то ци­мент:во­да. Най-об­що ка­за­но, до­ба­вя­не­то на по­ве­че от пред­пи­са­но­то ко­ли­чес­т­во во­да, за да ста­не той по-плас­ти­чен, на­ма­ля­ва здра­ви­на­та на бе­то­на.
В за­ви­си­мост от кон­сис­тен­ци­я­та на смес­та се раз­ли­ча­ват че­ти­ри гру­пи бе­тон:
* зем­но-вла­жен бе­тон, при кой­то смес­та стои рох­ка­ва и не се сти­ча са­ма. При уп­лът­ня­ва­не с трам­бов­ка по­вър­х­ност­та му се заг­лаж­да, вър­ху нея из­би­ва мал­ко ци­мен­то­во мля­ко и по­ри­те се зат­ва­рят;
* плас­тич­ни­ят бе­тон е по-вла­жен, със­тав­ни­те му час­ти са свър­за­ни и не се ро­нят. Доб­ре се уп­лът­ня­ва чрез трам­бо­ва­не с трам­бов­ка или чрез муш­ка­не в смес­та с лет­ва;
* ме­ки­ят бе­тон мо­же доб­ре да се уп­лът­ня­ва чрез муш­ка­не с лет­ва, както и ­чука­не по коф­раж­ни­те дъс­ки. Под­хо­дящ е за из­ли­ва­не на сто­ма­но­бе­тон­ни кон­с­т­рук­ции;
* теч­ни­ят бе­тон се по­лу­ча­ва чрез до­ба­вя­не на спе­ци­ал­ни ве­щес­т­ва – втеч­ни­те­ли. Из­пол­з­ва се за из­ли­ва­не на сто­ма­но­бе­тон­ни еле­мен­ти със слож­на фор­ма, при гъс­та ар­ма­ту­ра и т.н.

прочети пълната статия в "Направи Сам"


към началото