Топлият плосък покрив и ледените висулки
Има теми за статии, които като че ли падат от небето и от само себе си намират място в списанието. Както снежните преспи и поледицата по пътищата са неизбежни през зимата, така не може да се избяга от актуални теми като ледените висулки от покривите например. Като изключим извадилите късмета да попаднат под обстрела на падащите от висините ледени снаряди, повечето хора възприемат ледените сталактити като естествена зимна украса. Вторачени в леда под краката си, малцина се замислят, че висулките над главите им често се съпровождат от обледеняване на по-малки или по-големи участъци от мазилката върху фасадата – сигурен предвестник за неизбежното след една-две зими разрушаване на мазилката до основи. А след нея идва ред и на вече незащитения тухлен зид. Изпълнилият улуците и водосточните тръби лед руши и тях, като неминуемо се нарушава водоплътността на съединенията. Често връзката между края на покривното покритие и улука, изпълнена с полички от ламарина или мушама на битумна основа, се пропуква под натиска на леда и започва да пропуска вода даже и при обикновен дъжд. Натискът от разширяващия се лед може да наруши не особено здравите съединения на колената на водосточните тръби и оттам рано или късно по фасадата ще започне да протича вода.
Няма покриви, които да са естествено предпазени от запълване на улуците със сняг и лед през зимата, от които да не провисват по-малки или по-големи ледени висулки. Има покриви обаче, които са обременени още при строителството им. Това са т.нар. „топли“ плоски покриви, които се срещат при много постройки в градовете и доста по-често при малки едно- или двуфамилни вилни сгради. Във всички строителни справочници вместо „топлите“, настойчиво се препоръчва другият вид плоски покривни конструкции, т.нар. „студен“ покрив, чиято схема също сме показали. Те имат един-единствен недостатък спрямо „топлите“ – известно оскъпяване поради наличието на втора носеща стоманобетонна плоча. Пространството между двете плочи се вентилира свободно. Така температурата под и над покрива е практически еднаква, а проникналите от сградата водни пари се извеждат през вентилационните отвори. По всички останали, предимно експлоатационни, показатели, „студените“ покриви определено са по-подходящи.
Да се върнем обаче на нашия показан и на снимката случай, който определено е най-неблагоприятният – „топъл“ плосък покрив с външно отвеждане на водата, т.е. с улук в неговия край. На всичко отгоре конструкторът не е предвидил и козирка, която повече или по-малко да предпазва фасадата от намокряне.
Какво се случва с такъв покрив през зимата, при това неизбежно?
прочети пълната статия в "Направи Сам"
