Монтирай сам улука и водосточните тръби
Читав скатен покрив без улук няма. Неговата задача е да събира стичащата се дъждовна вода и чрез водосточната тръба тя да се отвежда на подходящо място в двора или в канализацията. След като в „Направи сам“ бе подробно описано изпълнението на трите основни и най-често използвани покривни покрития с керамични, бетонни или битумни керемиди (шиндли), сега имаме възможността да обърнем внимание и на този елемент на покривната конструкция. Създаването на статия с приложен характер за списание като „Направи сам“ става не когато пожелаем, а когато това бъде възможно. За описанието на дадено техническо решение и технология е необходима не само теоретична подготовка, проучване на материалите и технологиите, които предлагат водещите производители в света, но и личен, често изстрадан опит. В случая това е точно така, защото работата по покрива, изисква многократно изкачване и слизане по висока стълба, което само по себе си е полезно за здравето занимание, а при качване на самия покрив са потребни и известни акробатични умения, макар и ограничен алпинистки инвентар и умение за ползването му. Във всеки случай авторът преди да седне пред компютъра трябва да е натрупал опит, който да му позволява да усеща на върха на пръстите си това, за което пише.
Изборът на материалите и най-вече формата и големината на улука зависят от вида на постройката, която може да бъде също така и зимна градина или друга пристройка, гараж, беседка и т.н. Зависи и от вида на покривното покритие – различни по вид и материал керемиди, прозрачни панели (поликарбонатни и други материали), метални листове, включително под формата на „метални керемиди“ и др. Тук ще разгледаме един конкретен случай – подмяна на единия стар ламаринен улук на малка вилна сграда, строена според задължителните за редовия гражданин ограничения отпреди 1989 г. – застроена площ 60 m² и височина – етаж и половина. И второто изискване – подмяната да може да се извърши на принципа „Направи си сам“ и по възможност от сам човек, без да се осланя на помощници.
Последното изискване автоматично елиминира възможността за монтиране на безшевен ламаринен улук, който се изработва от специализирани фирми на място. Тази задокеанска технология сравнително отскоро си пробива път и у нас. Отпада и възможността за улуци и водосточни тръби от медна ламарина, защото който може да си позволи такъв разход, едва ли би се наредил сред запалените привърженици на движението „Направи си сам“.
В крайна сметка изборът се ограничи до три възможности. Едната – да се поднови старият улук, като се използва класическата някога технология на свързване на еднометрови улуци от поцинкована стоманена ламарина чрез трудното за изпълнение и изискващо антикварни инструменти тенекеджийско съединение на двоен фалц, отпада автоматически. Мястото на тази технология, подобно на поцинкованите водопроводни тръби, е в музея на историята на техниката. Фирмите, които предлагат лесни за сглобяване метални модулни елементи с различно защитно и декоративно покритие, не са особено активни в популяризиране на продуктите си у нас. Търсенето им е ограничено навярно и поради по-високата цена, която държи на дистанция по-масовия клиент. Затова подминаваме и тях.
Накрая изборът се сведе до улуците и водосточните тръби от пластмаса. Както при тръбопроводите, дограмата и какво ли още не, където пластмасите изместиха класическите материали – метали и дърво, същият неизбежен процес от години протича бързо и при улуците и водосточните тръби. Макар и с характерното за държавата ни закъснение, тези материали все повече вече разширяват територията си в нашата строителна практика.
Консерватизмът и неверието към всичко ново традиционно наблягат на присъщите недостатъци на изделията от PVC от ранния им период като неусточивостта на въздействието на ултравиолетовите лъчи на слънцето, малката механична якост и сравнително по-голямото термично разширение. Тези представи се коренят очевидно в спомени отпреди десетилетия, когато пазарен хит у нас бяха произвежданите някога канализационни тръби от твърд PVC, склонни към трошливост и със сигурност ставащи все по-крехки при продължително излагане на слънчево греене. Не бива да се забравя обаче, че те и тогава не са били предназначени за външно монтиране, а днес биват заменяни с далеч по-добрите полипропиленови тръби. Всеки производител на улуци и водосточни тръби от пластмаса гарантира, че използва специални материали с доказана устойчивост на ултравиолетовото лъчение и останалите атмосферни влияния, че продуктите му са устойчиви на удар. Водещите производители, включително и български, дават 10 години гаранция на своите улуци и тръби, което със сигурност означава поне двойна и по-продължителна дълготрайност. Дали това е много или малко, може да се прецени и от факта, че повечето европейски производители на битумни керемиди им дават гаранция 10–15 години. Колкото до термичното разширение на пластмасата, това се компенсира лесно с използване на снаждащи елементи, които позволяват линейно движение на улука.
Пластмасовите улуци и тръби не се нуждаят от периодична антикорозионна поддръжка, за тях това явление е непознато. Предлагат се в няколко цвята, включително имитация на луксозната медна ламарина. Всеки производител предлага повече или по-малко богат набор от свързващи и отвеждащи водата елементи, което позволява лесното изпълнение на улука включително и при сложни по форма покриви с изпъкнали и вътрешни чупки. Системите са създадени така, че свързването на улуците и тръбите да бъде улеснено в максимална степен. Изграждането на цялата отвеждаща дъждовната вода система става без използване на специализирани инструменти, бързо, сигурно и едва ли не по-лесно и просто от сглобяване на детски конструктор.
Спирайки избора си на система с пластмасови елементи, остана да решим на кой производител да се доверим и да дадем парите си.
прочети пълната статия в "Направи Сам"
